Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2012 00:11 - Ислан - хунобългарският военачалник от Дунавска България
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 10696 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 17.12.2015 14:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Персонажа за който ще стане дума е отново малко известен, но затова пък много достоен и заслужил:



image

Ислан (Еслан, Есла, Ислац, в превод "страховит") е хунски военначалник от V век, служил при кан Руа и Логадес (един от дванайсетте избранници) на кан Атила. Ислан е роден в тракийския град Буйеридава (в близост до язовир Лобош, в м. Царско селище има останки от късноантична крепост, която е съществувала до XI-XII век и е запазила своето значение през цялото средновековие). Син е на славянският витяз Лабуц, чийто предци още през 298 г. били преселени от византийският император Константин Велики в Струмската област, а майка му Еларда-Имен е прабългарка от рода Себер, близка родственица на кан Булюмар.

В края на IV век хуните нападнали крепостта Лабуца (Λάβουτζα, дн. Лабица/Лебина или Г. Лапащица, а има и село Лабуцево сев. от Ораховац), построена около VIII в. (712 г.) пр. Хр. на брега на р. Лабеа (Lжbea) в Дардания (сега Лаб /Llap, Llab/ в Косово) от славянското коляно Лабичи (Лабици, Лабићи), които през V в. (407 г.) пр. Хр. основали град Лавицум (Лабићима, Главица) на 120 стадия (23 км от Рим). През III-IV век част от тях се заселили в Пернишко, тъй че е възможно да има някаква връзка между Лабуц и Лабичите, която не е изяснена.
     image
Карта на Дардания, Пеония и Западна Тракия

 
Тъй като Ислан говорел добре латински и бил опитен в преговорите с имперски правителства през 434 г. кан Руа, го изпратил като посланник до съда в Константинопол при император Теодосий II, за да подаде молба от обичайните (тип ракета). Кан Руа в изрично послание поискал връщането на някои хунски племена, избягали от основната група на хуните в границите на Източната римска империя и поставени под закрилата да живеят в римската императорска територия: на Амилзурите, Тонзурите, Итимарите и Боиските.

Византия по това време е била ангажирана с войни в Африка. Искането било истински ултиматум: или да бъдат върнати бегълците, или ще има война. По този начин преговорите били неизбежни, но през пролетта (подходящия за борба сезон) кан Руа е убит докато е текъл някакъв "клетвен договор", явно с избягалите племена, които са се включвали в хунския съюз. Византийският дипломат Плинт се обърнал към Ислан с искането хуните да "водят преговори с тях, а не с другите римляни". Въпреки объркването в хунския лагер бързо избират за нов кан Атила с младши съвладетел - брат му Бледа.

На следващата година Атила и Бледа се срещат с посланиците на Империята при Маргус (днешен Пожаревац) и, без да слизат от конете, според обичая на хуните, успяват да постигнат споразумение. Византийците се съгласяват не само да върнат избягалите племена, които биха били от полза във войната срещу вандалите, но и да удвоят дотогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си за хунски търговци и да плащат откуп от 8 солида за всеки свой затворник при хуните. Хуните остават доволни от договора и се оттеглят на север. Теодосий II използва мира, за да усили стените на Константинопол, да построи първата морска стена на града и да подсили укрепленията по дунавската граница.

През 443 г. Атила отново нахлул в Източната Римска империя. В първите дни той превзел и разрушил Ратиарий (Арчар) на Дунава и след това тръгнал в направление към Наис (Ниш) и Сердика (София), които също паднали. Целта на Атила била завоюването на Константинопол. По пътя си хунорите дали няколко сражения и превзели Филипопол (Пловдив). Срещайки се с главните сили на римляните, Атила ги разбил край Аспера и, накрая излязъл към морето, защитаващо Константинопол от север и юг. Хунорите не могли да превземат града, обкръжен от непристъпни стени. Затова Атила се заел с преследването на останките на римските войски, избягали чак на Галиполския полуостров, и ги разбил. Като едно от условията на последвалия мирен договор Атила поставил изплащането от римляните на данък за изминалите години, който по сметките на Атила, възлизал на 6000 фунта злато, и утроил годишния данък до 2100 фунта злато.

image

В 447 г. Атила предприел втори поход срещу Източните провинции на Римската империя. На брега на река Утус (Вит) хунорите се срещнали с римските войски и им нанесли поражение. Обаче и сами понесли тежки загуби. Следващите три години били посветени на преговорите между Атила и императора на Източната Римска империя Теодосий II.

За тези дипломатически преговори свидетелстват откъсите от "История" на Приск Панийски, който през 449 г. в състава на римска делегация сам посетил лагера на Атила на територията на съвременна Валахия (Влахия или Румъния вероятно). През 448 г. императорът се опитал да подкупи пратеникът на Атила в Константинопол и предводител на скирите Едекон да убие хунския вожд, но Едекон отказал да го направи лично. С тази задача се заел римският преводач Вигилас, който заедно с Едекон посетил хунския лагер, но опита му да убие в гръб Атила се оказал неуспешен. През 449 г. след провала на глупавия заговор Атила изпратил Орест и Ислан, който изпълнявал функции в администрацията с писмо в Константинопол. Мирният договор бил накрая сключен, но условията били доста по-сурови, отколкото тези от 443 г. Атила поискал да бъде отделена за хунорите огромна територия на юг от Среден Дунав и отново ги обложил с данък, сумата на който не ни е известна.
  След смъртта на Атила през 453 г. Ислан останал верен на неговият син от първата му жена Керка - Ернак (Ирник, Ернах) и през 468 г. за пореден път води мирни преговори в Константинопол с император Лъв I. Какво е последвало след този отговор, Приск нищо не ни съобщава. Ернак се възпротивил на намерението на брат си Денгизих, защото "домашна война" (между западните хуни и българите-кутригури) го отвличала от война с ромеите. Денгизих бил убит от ромейския воевода Анагаст, който донесъл главата му в Константинопол. В крайна сметка Ернак сполучил да покори и присъедини западните българи — кутригурите, а също и източните — утигурите, и да ги съедини под властта си, като образувал една голяма държава.
Ислан починал около 470 г., а неговите потомци останали да живеят в областта на крепостта Землън, населявана от племето стримонци (струмяни). Около 640 г. било образувано т. нар. Стримонско княжество, което е обединение на славяните от района на р. Струма. През 677, 685 и 687 г. те взели участие в обсадите на Солун. За повод на това последно нападение послужило убийството на Пребънд, княза на рунхините, който, наклеветен от гърците, по заповед на императора бил осъден на смърт в Цариград. Като не били в състояние да превземат града, съюзниците - сагудати, рунхини, дреговичи и стримонци си отмъщавали, извършвайки разбойнически нападения дори до Пропонтида. По времето на император Константин Погонат (668—685 г.) славянски пирати, в т.ч. и стримонци, на леки моноксили, плавали по Йонийско и Егейско море, опустошавайки Епир, Ахайя, Тесалия, дори Цикладите и бреговете на Мала Азия. Корабоплаването не било непознато на стримонците, тъй като в миналото р. Струма е била плавателна от Граово до устието й при гр. Амфиполис. През 687 г. стримонците, начело с Хрелбуд (потомък на Ислан) се защитавали против Юстиниан II чрез засеки в клисурите.

image

image

В 689 г. ограбили наедно със сагудатите отиващите за Константинопол натоварени с жито кораби и дори се показали около самата столица. През същата година ромеите били разбити от български отряди, които им устроили засада в Беломорието. Съществува мнение, че именно тази акция била проведена съвместно от Кубер и Аспарух, с подкрепата на стримонците, рунхините и сагудатите.

В началото на 789 г. по времето на хан Кардам се случила неприятна изненада за ромеите. Стратегът на Тракия Филит, който провеждал разузнаване по поречието на Струма, изглежда навлязъл в територия, считана от българите за тяхна. Както и останалите управници, той смятал България за безопасна и се придвижвал съвсем непредпазливо. Внезапното нападение на струмяните и един български отряд го сварило неподготвен и той бил убит заедно с много от войниците си. През месец април 791 византийският император Константин VІ (780-797) потеглил на поход срещу българите. Акцията целяла да ги накаже заради проникването им по поречието на Струма и изтребването на ромейските войски. Хан Кардам взел своевременно мерки и им нанесъл поражение на тяхна територия - при градчето Проват край Одрин.

image
 
През лятото на 837 г. българската армия навлезнала по поречието на р. Места, а струмяните и смоляните се вдигнали на въстание. По този начин хан Пресиян искал да прекъсне връзките на Константинопол със западните части на Полуострова. В резултат на тези действия голяма част от струмяните и териториите от днешна Македония до Средния Дунав минали към България.
През IX—X век струмяните все още запазвали своята вътрешна самостойност. След покръстването на българите от княз Борис I през 864 г. потомците на Ислан, били един от знатните болярски родове. По-късно взели дейно участие (Драговул от Мраката) и във войните на цар Самуил срещу византийците. По време на Византийското робство те успяли да избягат в далечна Испания, в провинция Каталуния, именно в тази област е била последната решаваща битка на Атила срещу римляните.

Съдейки по имената по всяка вероятност и струмския войвода Стефан Драговол Хрельо е бил от този род, но за това няма точни сведения. През XIII век в Испания е живял корабният архитект Стоймир (Stoimer de Loboš), който също бил от рода. Негов потомък е мореплавателят Мартин, който е участвал в един от последните каталански походи и в завоюването на Канарските острови. Един от по-известните представители на рода, който също се казвал Ислан се познавал с великия конквистадор Алонсо де Охеда (истинско име и фамилия - Драган Охридски). С него Ислан участвал в големите географски открития и първото стъпване на европейци на американския континент. Около 1515 г. той се заселил в Мексико, където и до сега има селище и рудник на негово име - Ислан де Лобош (Eslan de Loboš).

След доста продължителен престой в Каталуния през XVII век четирима братя от Ислановия род, работещи като митнически служители (проверявали товарите и ги препращали) превозвали стоки от Барселона към Цариград, но се върнали в България, защото кораба им бил нападнат от берберски пирати (според други сведения самите те са действали като пирати, но вероятно са считани за такива от Османската империя). Казвали се Мигел, Педро, Хуан и Рамон и носили фамилята на прабаба си Кристина - Санчес, който бил един от знатните каталунски родове. Първоначално дошли в Земенското село Лобош, но след това Мигел бил убит в Свърлиг, Македония, а Хуан и Педро отишли в Ямбол и Ханово. Единствено Рамон, наричан от местното население с прякора Карго останал в Лобош. Част от потомците му все още живеят в Лобош, други са в София, Пловдив, Варна, Видин, Кърджали, в други градове и в чужбина.



източник:http://islan.dir.bg/_wm/library/?df=8&GDirId=7c54663f7ce32a73d64e04b16cc78a5e
(сайта е още един от читавите и скоро ще намери място в блогорола ми)
 



Гласувай:
6



1. kudran - Има следи...
10.08.2012 21:56
Още има от тях в с. Горно Изворово-"Гюсово"Казанлъшко.
цитирай
2. atil - Бях впечатлен от това изследване, ...
11.08.2012 07:54
Бях впечатлен от това изследване, защото следи от стари родове наистина има. До средата на 20-ти век потомците пазеха паметта, ходеха си на гости , (поне по сборовете), от различните краища на страната. Самия аз съм пряк свидетел, като малко, но любознателно дете дори през 70-те години гледах, слушах и попивах всичко...
Така, че такива неща като сведенията за потомците на този човек не могат да ме зачудят много.
Бях удивен обаче , когато узнах за начина по който хунския военачалник Булюмар се оженил за царската дъщеря Туран-бика(прототип на Турандот от известната опера). Същия ритуал със загадките-гатанките е запазен в сватбения ритуал на капанците. Като дете съм бил свидетел на такова нещо при сватбата на един мой роднина(вече стар ерген), тогава да съм бил в 5-6 клас..След 1973-4 година за 5-6 години стария бит и традиции изчезнаха от нашите села.Т.е. в годините след създаването на АПК(т.нар. Агро-промишлени комплекси на Тодор Живков)...
цитирай
3. doctora - доктора
12.08.2012 00:55
пак опираме до студената прегръдка на комунизма и сегашния комунистически капитализъм, но какво да се прави ... както казах на един надъхан грък ГОРЧИВАТА ЧАЩА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПИТА ДО КРАЙ И ТОГАВА ЩЕ ДОЙДЕ ВЪЗКРЕСЕНИЕТОНА БЪЛГАРИТЕ, а братята гърци тепърва в близките 50 години ще пият горчивата чаша заслужено - тяхната горчива чаша ... ГОДИНАТА НА ДРАКОНА ЗА РАЗОЧОРОВАНИЕ НА БРАТЯТА КИТАЙЦИ Е ГОДИНА НА БЪЛГАРИЯ, А НЕ НА КИТАЙ ... 2012 ГОДИНА Е ГОДИНАТА НА БЪЛГАРИТЕ но нека да видим какво мисли и какво ще направи вечността за това ... амин.
цитирай
4. atil - Доктора е объркал постингите, този ...
12.08.2012 21:20
Доктора е объркал постингите, този коментар е явно за предишния...Гърците поне останаха зад нас на Олимпиадата...Почти всички други от Балканите са пред нас вече. А по конния спорт вообще ни няма. Например. А по едно време дори имахме и състезатели по стрелба с лък.Оказва се че демокрацията на комунизма и по-адска от социализма му..Май. Оказва се също, че всяко минало изглежда по-светло от днешното окаяно настояще ?!
цитирай
5. shtaparov - Името Ислан е диалектен вариант на ...
23.08.2012 01:48
Името Ислан е диалектен вариант на древното Българското име Ислав (И'Слав,О'Слав) т.е. Слав,от което пък произлиза името Слан (виж фамилията на певицата Людмила Сланева)! То е представено пред нас в такава усложнена форма,в каквато са и имената Истефан (Стефан), Испарта (Спарта), Искюп (Скопие) и пр.,които,въпреки "тюркския" си фасон,всъщност изобщо не са тюркски а са Хунски (т.е.- от Царското племе на Българите).
цитирай
6. atil - Е-е, тия "асимилаторски" мераци. . ., ...
23.08.2012 09:13
Е-е, тия "асимилаторски" мераци..., няма да се оставите от тях и на оня свят...!А пък от тях само позор и деградация за световната и особенно тукашната българщина...! А пък Слав е диалектна форма(западнобулгарска) на думата - Булгар! И това е малко известен ФАКТ, за разлика от поредните творчески разсъждения в пост №5 на коментарите.
Как да нямаме нищо общо с тюрките, когато и хунобългарите и повечето тракийски племена са били такива?! И защо да нямаме? Откъде на къде? Кой го реши и по какъв повод?
Българина само може да се гордее с хунските си и древно туранските си предци? Що за шизофрения и издевателство над паметта и честта на предците? С какво сте по-достойни вие от тях и какво сте направили за тая държава и този народ!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647528
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031